-
1 зла участ ж
Verhängnis {n} -
2 участ
fate, destiny, lot(нещастна) doom(доброволно) throw in o.'s lot with s.o.примирявам се с участта си submit to o.'s fate/ участта на всичко живо the way of all flesh* * *у̀част,ж., само ед. fate, destiny, lot; ( нещастна) doom; примирявам се с \участта си submit to o.’s fate; споделям \участта на някого share s.o.’s fate; ( доброволно) throw in o.’s lot with s.o.; \участта на всичко живо the way of all flesh.* * *fate: ill участ - зла участ, I submit to my участ. - Примирявам се с участта си.; fortune ; (нещастна): doom ; fatality* * *1. (доброволно) throw in o.'s lot with s.o. 2. (нещастна) doom 3. /УЧАСТта нa всичко живо the way of all flesh 4. fate, destiny, lot 5. примирявам се с УЧАСТта си submit to o.'s fate 6. споделям УЧАСТта на някого share s.o.'s fate -
3 участ
ж книж destin m, sort m, destinée f; зла участ triste sort, tristes destinées; споделям участта на partager le sort de; подчинявам се (примирявам се) с участта си se résigner. -
4 участ
-
5 Verhängnis n
зла участ {ж} -
6 fate
{feit}
I. 1. съдба, участ, орис, предопределеност
stroke of FATE удар на съдбата
2. мит. орисница, парка
3. зла участ, гибел, смърт
to go to one's FATE отивам на смърт
II. v обик. pass обричам, предопределям* * *{feit} n 1. съдба, участ, орис; предопределеност; stroke of fate уд(2) {feit} v обик. pass обричам, предопределям.* * *участ; съдба; орисвам; орисница; орисия; орис; предопределение; гибел;* * *1. i. съдба, участ, орис, предопределеност 2. ii. v обик. pass обричам, предопределям 3. stroke of fate удар на съдбата 4. to go to one's fate отивам на смърт 5. зла участ, гибел, смърт 6. мит. орисница, парка* * *fate [feit] I. n 1. съдба, участ, орис, орисия; предопределение, неизбежност; stroke of \fate удар на съдбата; as sure as \fate несъмнено; 2. мит. орисница, парка; 3. зла участ, гибел, смърт; to tempt \fate търся си белята, играя си с огъня; to go to o.'s \fate погубвам се; to meet o.'s \fate 1) срещам (намирам) смъртта си; 2) срещам човека, за когото ще се омъжа (оженя); II. v pass предопределено ми е, обречен съм. -
7 Verhängnis
Verhä́ngnis n, -se geh зла участ, нещастна съдба, нещастие; гибел, зла орис; jmdm. zum Verhängnis werden ставам зла участ за някого, оказвам се гибелен (пагубен) за някого. -
8 missgeschick
-
9 зъл
зъл прил., зла, зло, зли böse, bösartig, arg; зъл дух ein böser Geist m; Имам зъл език eine böse Zunge haben; зла болест eine schlimme, heimtückische Krankheit f; без зла умисъл ohne bösen Gedanken; зло куче ein bissiger Hund m; за зла участ! zum Unglück! -
10 malencontre
f. (de l'a. fr. malencontre) разг. зла среща, зла участ. -
11 crime
{kraim}
I. 1. престъпление, злодеяние
CRIME against humanity масови зверства
CRIME against nature содомия, мъжеложство
2. воен. провинение, нарушение на дисциплината
3. attr криминален (за роман и пр.)
II. v воен. обвинявам в/наказвам за нарушение на дисциплината* * *{kraim} n 1. престъпление, злодеяние; crime against humanity масови(2) {kraim} v воен. обвинявам в/наказвам за нарушение на дисцип* * *престъпление; провинение; злодеяние;* * *1. attr криминален (за роман и пр.) 2. crime against humanity масови зверства 3. crime against nature содомия, мъжеложство 4. i. престъпление, злодеяние 5. ii. v воен. обвинявам в/наказвам за нарушение на дисциплината 6. воен. провинение, нарушение на дисциплината* * *crime [kraim] I. n 1. престъпление; злодеяние; to commit a \crime извършвам престъпление; 2. воен. провинение; 3. разг. лош късмет; зла участ; нещо, за което може да се съжалява; II. v воен. обвинявам в (наказвам за) нарушение на дисциплината. -
12 starred
{sta:d}
a обсипан/осеян със звезди, украсен/маркиран със звезда* * *{sta:d} а обсипан/осеян със звезди; украсен/ маркиран със зве* * *a обсипан/осеян със звезди, украсен/маркиран със звезда* * * -
13 verhaengnis
das, -ses, -se съдба, (зла), участ. -
14 widerwaertigkeit
die, -en несгода, голяма неприятност, зла участ; -
15 сполетявам
сполетя́вам, сполетя́ гл. ereilen sw.V. hb tr.V., herein|brechen unr.V. sn itr.V.; Смъртта го сполетя ненадейно Der Tod hat ihn ereilt; Сполетява ме зла участ Das böse Schicksal ereilt mich; Сполетя ме нещастие Ein Unglück brach über mich herein. -
16 Mißgeschick
Míßgeschick Missgeschick n зла участ, нещастие; малшанс. -
17 fatalité
f. (lat. fatalitas) 1. фаталност, предопределение, неизбежност, съдба; 2. злополучие, нещание, зла участ; 3. разш. необходимост, определеност; fatalité intérieur d'un homme вътрешна потребност на човек ( за действие). -
18 malencontreusement
adv. (de malencontreux) злополучно, по нещастие, по зла участ. -
19 malheur
m. (de mal2 et heur) 1. нещастие, беда, злополука; porter malheur нося нещастие; s'attirer un malheur навличам си беда; un malheur ne vient jamais seul погов. едно нещастие никога не идва само; 2. пакост, нещо лошо; 3. loc. adv. par malheur за нещастие, за зла участ; 4. loc. prép. pour le malheur de за нещастието на. Ќ а qqch. malheur est bon всяко зло за добро; malheur а vous! interj. тежко ви! горко ви! par malheur за нещастие; de malheur злощастен; avoir le malheur de имам нещастието да; faire le malheur de qqn. правя нещастен някого, правя живота му мъчен; jouer de malheur постоянно не ми върви; parle (parlez) pas de malheur в никакъв случай, съвсем не; le grand malheur ирон. голяма работа! Ќ Ant. bonheur, béatitude, heur. -
20 чест
1. прил. frequent; common, usual(за пулс) quick, fastчест огън воен. quick/rapid fire2. същ. honour; creditв чест на in honour ofчест ми е да I am proud toна мене се падна честта да the honour fell to me toв полето на чест та in the field of gloryизлизам от положението с чест come off with flying coloursсправям се с чест acquit o.s. with creditтова не ти прави чест this is unworthy of you3. (участ) fate, lot* * *чест,прил. frequent; common, usual; (за пулс) quick, fast; \чест огън воен. quick/rapid fire.——————ж., само ед.1. honour; credit; в полето на \честта in the field of glory; в \чест на in honour of; въпрос на \чест a matter/a question of honour; за мене е \чест да I am honoured to; за негова \чест трябва да се каже be it said to his credit, it must be said to his credit; излизам от положението с \чест come off with flying colours; имам \чест да have the honour of (c ger.); имам \чест да Ви поканя на I request the pleasure of your company to/at; имаме \чест да Ви уведомим we beg to inform you; моминска \чест virginity; на мене се падна \честта да the honour fell to me to; отдавам \чест воен. salute; прави му \чест that is all to his credit, that does him credit, it reflects credit on him; правя \чест на be a credit/an honour to; правя \чест на професията си be a credit/an ornament to o.’s profession; с \чест и слава with flags flying; това не ти прави \чест this is unworthy of you; \чест ми е да I am proud to; \честта му е спасена his honour is safe;2. ( участ) fare, lot; за зла \чест as ill luck would have it.* * *frequent: a чест guest - чест гост; common ; usual ;honor: I will deliver a speech in your чест. - Ще произнеса реч във ваша чест., I am честed to serve you! - За мен е чест да ви служа!; credit ; salute - отдавам чест (воен.)* * *1. (за пулс) quick, fast 2. (участ) fate, lot 3. 1 прил. frequent;common, usual 4. 2 същ. honour;credit 5. ЧЕСТ ми е да I am proud to 6. ЧЕСТ огън воен. quick/rapid fire 7. в ЧЕСТ на in honour of 8. в полето на ЧЕСТ та in the field of glory 9. въпрос на ЧЕСТ a matter/a question of honour 10. за зла ЧЕСТ as ill luck would have it 11. за мене е ЧЕСТ да I am honoured to 12. за негова ЧЕСТ трябва да се каже be it said to his credit, it must be said to his credit 13. излизам от положението с ЧЕСТ come off with flying colours 14. имам ЧЕСТ да have the honour of (c ger.) 15. имам ЧЕСТ да Ви поканя на I request the pleasure of your company to/at 16. имаме ЧЕСТ да Ви уведомим we beg to inform you 17. моминска ЧЕСТ virginity 18. на мене се падна ЧЕСТта да the honour fell to me to 19. нямам ЧЕСТта да not have the honour of (c ger.) 20. отдавам ЧЕСТ воен. salute 21. прави му ЧЕСТ that is all to his credit, that does him credit, it reflects credit on him 22. правя ЧЕСТ на be a credit/an honour to 23. правя ЧЕСТ на професията си be a credit/an ornament to o.'s profession 24. справям се с ЧЕСТ acquit о. s. with credit 25. това не ти прави ЧЕСТ this is unworthy of you
См. также в других словарях:
злочестина — същ. злощастие, злина, злополучие, несрета, зла участ, нещастие, беда, гибел, поразия, напаст, съкрушение същ. неволя, скръб същ. мъка, страдание същ. бедствие, болка, недъг същ. премеждие, изпитание … Български синонимен речник
злощастие — същ. злочестина, злина, злополучие, несрета, зла участ, нещастие, беда, гибел, поразия, напаст, съкрушение … Български синонимен речник
несрета — същ. нерадост, нещастие, злощастие, злочестина, беда, бедствие, зла участ, мизерия, нищета, беднотия … Български синонимен речник
Перовские — ПЕРОВСКІЕ, внѣбрачныя дѣти гр. А. К. Разумовскаго (см. это1) отъ М. М. Соболевской, получили фамилію отъ подмосков. имѣнія своего отца, Перово . Всѣ они выдѣлились на разныхъ поприщахъ дѣятельности, послуживъ отечеству и въ рядахъ арміи. 1)… … Военная энциклопедия
Аракчеев, Алексей Андреевич, граф — АРАКЧЕЕВЪ, графъ, Алексѣй Андреевичъ, ген. отъ арт., выдающійся дѣятель царствованій императоровъ Павла I и Александра I, именемъ котораго опредѣляютъ характеръ цѣлой эпохи русской исторіи, конецъ XVIII и 1 ю четверть XIX вв. Происходя изъ… … Военная энциклопедия
Багратион, Петр Иванович, князь — БАГРАТІОНЪ, князь, Петръ Ивановичъ, ген. отъ инф., любимецъ Суворова, его сподвижникъ и герой Отечеств. войны, происходилъ изъ древн. рода грузинск. царей Багратидовъ, род. въ 1765 г. Въ 1782 г. онъ б. опредѣленъ Потемкинымъ въ Кавказскій мушкет … Военная энциклопедия
Москва — *МОСКВА, впервые обозначается въ нашей лѣтописной исторіи въ 1147 г., какъ незнач ный насел. пунктъ Владиміро Суздальской земли, находившійся въ узлѣ оч. бойк. путей, у перовала изъ рѣчн. долины Москвы рѣки въ долину Клязьмы, близъ небол. рѣкъ… … Военная энциклопедия
Расстрел царской семьи — … Википедия
Египетская мифология — источ. изучения миф. Др. Египта отличаются неполнотой и несистематичностью изложения. Хар р и происхождение мн. мифов реконструируются на основе поздних текстов. Основными памятниками, отразившими миф. представления египтян, явл.… … Древний мир. Энциклопедический словарь
Война — ВОЙНА. I. Война, наиболѣе сильное принудительное средство, посредствомъ к раго государство достигаетъ своихъ политическихъ цѣлей (ultima ratio Regis). По своей сущности, В. и есть приложеніе въ жизни человѣч. общ въ всемір. закона борьбы за… … Военная энциклопедия
Китаб — КИТАБЪ, городъ Бухар. ханства, въ 70 вер. къ ю. отъ Самарканда. Штурмъ 14 авг. 1870 г. Съ самаго начала воен. дѣйствій противъ Бухары въ 1865 г. жители Шахрисябза принимали дѣят. участіе въ войнѣ, выставляя въ бухар. войска сарбазовъ.… … Военная энциклопедия
